СПАСЕНИЯТ ЖИВОТ[1] или ЕВРОПА В МОЯ РЕГИОН
РУСЧУК И РУСЕ
“Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той е в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика.”
Така Елиас Канети[2]започва автобиографията си “Спасеният език” и описва пъстрия мултикултурен живот в Русе (Русчук) в началото на 20-ти век. Когато е на седем, семейна драма го отвежда в Англия, където прочита първите си книги на английски език, а после в Австрия и Швейцария. И за да може да общува с децата и да посещава училище, учи местните езици и диалекти. Така в ранни години, Канети попада в многоезичието и многообразието на Европа, която го пленява с възможността за общуване с хора от различни култури, “обогатява го с идеи и артистична сила”[3].
Моето детство също започна в Русе, повече от половин век след раждането на Канети. По това време европейското многообразие беше прогонено. По улиците задължително се говореше само български. Веднъж годишно, със специално разрешение от властите можеше да се отиде до съседния румънски град Гюргево. До навършването на двадесетата си година бях посетила единствено Букурещ за един ден. Опознах Европа по изтърканата карта в кабинета по география, а обучението използваше методите на учителите от “Автобиографията” на Бранислав Нушич [4]. В гимназиалните часове по английски език за първи път в живота си срещнах и разговарях с чужденец: британската ни учителка. Общуването с хора от различни култури и държави се свеждаше до ученически писма със “съветско другарче”. А след завършването на университета житейската перспектива беше планирана от властта: задължително работно място по разпределение, принадлежност към определена политическа организация и участие в политическия живот.
ПРОМЕНИТЕ
Но настъпи 1989г. и започнаха промените. България търсеше своето място в Европа и в обществения живот се дискутираха сравненията между “нас” (ние, българите) и “тях” (те, европейците). След около десетина години страната ни получи покана да се присъедини към Европейския съюз. Симеон Сакскобургготски заяви желанието си да направи държавата достоен член на европейския клуб, макар, че не беше ясно как, за колко време и колко ще струва подобен подвиг. Посланията му мобилизираха голяма част от обществото и то “се отваряше”към културното многообразие на Съюза. Желанието ми да участвам в процеса ме отведе на работа в местната администрация в Силистра. Градът се намира в мултиетнически регион, един от най-бедните в България. По това време бях единствената сред колегите си, говореща английски. Това предимство ме “изстреля” в обучение по “Европейска специализация на местното самоуправление” по програма “Темпус” (сега част от програма Еразъм+).
ПЪТУВАНЕ КЪМ ЕВРОПА
И така един ден през 2001г. група българи потеглихме към Италия на стаж в администрацията в Перуджа. Вече бях пътувала извън България за кратки периоди и виждах разликите между нашето възприятие за Европа и това на колеги от други държави. Трудно ми беше да разбера как мислят чужденците, които срещах и защо техните институции и държави се развиват по-успешно. На летището в София реших, че е добре да си купя книга за дългия път. В малкия “РЕП” нямаше много, но ми се наби на очи една бяла, сложена най-отпред. Тя имаше интересното, макар и дълго заглавие: “Култури и организации. Софтуер на ума. Междукултурно сътрудничество и значението му за оцеляването” на Хеерт Хофстеде . Купих я, привлечена най-вече от твърдите корици, които щяха да я съхранят по време на пътуването и престоя в Италия.
Започнах да чета веднага след като заех място в самолета. Книгата така ме погълна с отговорите на въпросите, които си задавах, че напълно се откъснах от пространството и времето. Когато в един момент се огледах наоколо, с изненада установих, че самолетът не е излетял. Оказа се, че вече два часа техниците отстраняват проблем в системите му и полетът сериозно закъснява. В резултат до Перуджа вече бях прочела голяма част от книгата. И потънала в умствения водовъртеж от култури, културни слоеве и измерители на културни различия, приех като спасителен пояс идеята за “ културното програмиране на ума”. Стройната и академично проверена теза на Хофстеде ми помогна в общуването с “чужденците” през следващите години. А чрез програмите Трансгранично сътрудничество Румъния-България и Еразъм+, то се превърна в неотменна част на моето професионално развитие.
УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ
След още десетина години, независимо от напредналата си възраст реших, че е време да се върна в университета и да завърша втора магистратура “Европейски програми и международно сътрудничество”. Отново се задълбочих в Хофстеде и неговата система от индикатори за измерване на културните различия. Прилагайки ги, започнах дисертационно изследване на влиянието на интеркултурната комуникацията върху отношенията в румънско-българските трансгранични екипи. Изследователската теза и програма Еразъм+ ме отведоха в университета “Данубиус” в Галац, Румъния. Така “на терен” тествах твърденията си.
А после, чрез обмен на академичен състав по същата програма, проведох изследване върху културните различия и преподавах интеркултурна комуникация на студенти в университета Хубей, във Вухан, Китай. И ако българската и румънската култура са сравнително близки по отношение на индикаторите на Хофстеде, то китайският начин на мислене и възприятия са се формирали по много различен начин.
Три месеца живях заедно с китайски студенти и преподаватели и се стремях да разбера тяхната гледна точка и стил на изразяване. И тогава, за да преодолея културния шок, ми помогнаха програма Еразъм+ и разказите на Июн Ли в сборника “Хиляда години молитви”. Това, което преживях там със сигурност не се беше случвало в Русе, а и не бях мислила, че някога ще се случи. Животът ми се беше освободил от предначертания план и ми предлагаше възможности, общуване и идеи, немислими преди. Той беше “спасен”.
МЛАДЕЖИТЕ В НАШИЯ РЕГИОН
През последните години работя в неправителствената организация “Паралел-Силистра” (www.paralel-silistra.net). Като Евродеск-Силистра ние предоставяме информация и насърчаваме младите хора от региона (все още мултиетнически и беден) да участват в младежки обмени по програма Еразъм+. И така през октомври 2018г. станах обучител на група от 30 младежи в затруднено положение, включително и от нашия регион. Партньорският ни проект “Нов начин-образован, мотивиран, работещ!“ с организации от Испания, Португалия, Литва и Полша, финансиран по Еразъм+, даде възможност на тези млади хора лично да общуват с връстници от други култури. За мнозина от тях пътуването до Испания беше първото в рамките на Европа. Толедо, градът, където в мир и разбирателство са съжителствали евреи, християни и мюсюлмани преди хиляда години, стана свидетел и на нашето културно израстване. Учейки се как да преодоляваме страха от общуването, ние се “отваряхме” един към друг, осъзнавахме силата си и споделяхме общи европейски ценности.
Това беше същото духовно и физическо пътуване и себеразбиране, за които Канети беше писал, сега преживени и от младежите, участващи в обучението.
Ето как програма Еразъм+ заедно с книгите, станаха мои житейски спътници. Техните послания преминаха в мен и ми помогнаха да преодолея затворения свят и житейските ограничения на детството си. Чрез тях реализирах идеи, които никога не бяха ме спохождали в миналото. Те дадоха на мен и на младежите в региона нови хоризонти и перспективи за осъществяване. А оттук нататък?
А СЛЕД 2020?
В момента съм погълната от ‘Europe – a History’ на Norman Davies. Този историк представя в сравнителен план европейската история и я дискутира в нейната цялост. Той прилага нов подход към историческите събития и разглежда културите равностойно и във взаимодействие, без националистически внушения. Точно в духа на обединена Европа! Къде ще ме отведе тази книга и ще мога ли в нашия регион да осъществя проектите, вдъхновени от нея ? Към коя Европейска програма да се обърна след 2020г. ?
Днес нямам отговор, но съм готова за ново духовно пътуване!
д-р Диана Неделчева Бебенова-Николова
[1]По аналогия със “Спасеният език” на Елиас Канети,
[2]Elias Canetti was a German-languageauthor, born in Ruse, Bulgaria to a merchant family, WIKIPEDIA
[3]Canetti won the Nobel Prize in Literature in 1981, “for writings marked by a broad outlook, a wealth of ideas and artistic power”, WIKIPEDIA
[4]“Автобиографията” на Бранислав Нушич е издадена през 1924г., WIKIPEDIA